Като мисли натъпкани 

в полумрака на мишите дупки,

като думите глътнали

раздвоените, парещи смисли,

ти изплуваш из спомени,

непотребни и клисави,

нужни само на болката

от дългото тичане

след химери и истини

непотребни на никого.

Ха върни се по старите улици,

събери ни сгрешените стъпки, 

почисти ги, полирай ги,

напиши от тях друга пиеса.

Мен не викай за публика.

Ще участвам в спектакъла!

Аз ще бъда на сцената,

да ти видя лицето

като сваляме маските

и пропука в очите ми

сълзата единствена

за отдавна умрялата истина.